12.02.2010 г., 9:50

Посвещение

440 0 0

Приятелко любима,

ти си тъй добра, незаменима.

Колко болка и мъка изтърпяхме 

и в лоши дни заедно бяхме.

Колко щастие и радости с теб изживяхме.

Единствено пред тебе мога да разкрия своята душа,

защото знам, че винаги в труден момент

ще ми подадеш ръка.

Единствено с тебе можем да си бъбрим неусетно

чак до сутринта.

Понякога спорим, караме се

и се сърдим за известно време,

тогава страда моето сърце 

с повехнали криле

и имам чувството, че

за миг животът ми ще спре.

Ние сме като две задружни сестри,

даже залъка си можем да делим.

Всеки се възхищава 

на нашето безкористно приятелство

и ни завиждат и никой не вярва, 

че няма между нас предателство.

Ти на мен винаги можеш да разчиташ,

за съвет винаги можеш да ме попиташ

и когато ти е тъжно -

телефона ти вдигни и на мен се обади,

на моето рамо спокойно си поплачи,

аз винаги ще те разбера

и ще се помъча да те утеша. 

Мъката ти забрави

и в света на щастието се пренеси.

А когато някое момче в мрежите ти се оплете,

не го допускай изцяло до своето мъничко сърчице,

защото всички мъже са гадняри

и не ще усетиш ти

как са те използвали.

Човек трудно намира изтински, добри и верни приятели,

но аз мога да кажа за теб,

че съм щастлива, че те има

и че те открих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...