Посвещение

Приятелко любима,

ти си тъй добра, незаменима.

Колко болка и мъка изтърпяхме 

и в лоши дни заедно бяхме.

Колко щастие и радости с теб изживяхме.

Единствено пред тебе мога да разкрия своята душа,

защото знам, че винаги в труден момент

ще ми подадеш ръка.

Единствено с тебе можем да си бъбрим неусетно

чак до сутринта.

Понякога спорим, караме се

и се сърдим за известно време,

тогава страда моето сърце 

с повехнали криле

и имам чувството, че

за миг животът ми ще спре.

Ние сме като две задружни сестри,

даже залъка си можем да делим.

Всеки се възхищава 

на нашето безкористно приятелство

и ни завиждат и никой не вярва, 

че няма между нас предателство.

Ти на мен винаги можеш да разчиташ,

за съвет винаги можеш да ме попиташ

и когато ти е тъжно -

телефона ти вдигни и на мен се обади,

на моето рамо спокойно си поплачи,

аз винаги ще те разбера

и ще се помъча да те утеша. 

Мъката ти забрави

и в света на щастието се пренеси.

А когато някое момче в мрежите ти се оплете,

не го допускай изцяло до своето мъничко сърчице,

защото всички мъже са гадняри

и не ще усетиш ти

как са те използвали.

Човек трудно намира изтински, добри и верни приятели,

но аз мога да кажа за теб,

че съм щастлива, че те има

и че те открих!