Feb 12, 2010, 9:50 AM

Посвещение 

  Poetry » Other
375 0 0
Приятелко любима,
ти си тъй добра, незаменима.
Колко болка и мъка изтърпяхме
и в лоши дни заедно бяхме.
Колко щастие и радости с теб изживяхме.
Единствено пред тебе мога да разкрия своята душа,
защото знам, че винаги в труден момент
ще ми подадеш ръка.
Единствено с тебе можем да си бъбрим неусетно
чак до сутринта.
Понякога спорим, караме се
и се сърдим за известно време, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Димова All rights reserved.

Random works
: ??:??