Посвещение
Прочетох хиляди
стихотворения.
Анализирах ги.
Разучавах ги.
Забравях ги
и си казвах:
" Трудно се пише за щастието, но някой ден ще го направя."
И този ден настъпи
през една топла зима
в родилното.
Влезе дядо Стоян
и ме погледна
с най-синъото
в очите си.
Попита ме:
– Защо плачеш?
– От радост. – отвърнах,
а той се усмихна и заплака заедно с мен.
Чак тогава разбрах, че
никога няма да мога
да пиша за щастието.
01.01.18г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
.
