27 дек. 2007 г., 12:46

Посвещение на любовта 

  Поэзия » Любовная
838 0 16
В нощите ти си луната,
тихо в небето изгряла.
Галиш със лъчи душата,
дълго за обич копняла.

В дните ти си слънцето,
греещо с топлина за мен.
Расте на живота зрънцето,
когато влюбен е всеки ден.

В сърцето ти си мотор,
създаващ реките от обич.
Щастието иска простор,
към него сега ме водиш.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??