Посвещение на любовта
В нощите ти си луната,
тихо в небето изгряла.
Галиш със лъчи душата,
дълго за обич копняла.
В дните ти си слънцето,
греещо с топлина за мен.
Расте на живота зрънцето,
когато влюбен е всеки ден.
В сърцето ти си мотор,
създаващ реките от обич.
Щастието иска простор,
към него сега ме водиш.
тихо в небето изгряла.
Галиш със лъчи душата,
дълго за обич копняла.
В дните ти си слънцето,
греещо с топлина за мен.
Расте на живота зрънцето,
когато влюбен е всеки ден.
В сърцето ти си мотор,
създаващ реките от обич.
Щастието иска простор,
към него сега ме водиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
