27.12.2007 г., 12:46 ч.

Посвещение на любовта 

  Поезия » Любовна
839 0 16
В нощите ти си луната,
тихо в небето изгряла.
Галиш със лъчи душата,
дълго за обич копняла.

В дните ти си слънцето,
греещо с топлина за мен.
Расте на живота зрънцето,
когато влюбен е всеки ден.

В сърцето ти си мотор,
създаващ реките от обич.
Щастието иска простор,
към него сега ме водиш.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??