27 dic 2007, 12:46

Посвещение на любовта 

  Poesía » De amor
876 0 16
В нощите ти си луната,
тихо в небето изгряла.
Галиш със лъчи душата,
дълго за обич копняла.

В дните ти си слънцето,
греещо с топлина за мен.
Расте на живота зрънцето,
когато влюбен е всеки ден.

В сърцето ти си мотор,
създаващ реките от обич.
Щастието иска простор,
към него сега ме водиш.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??