Посвещение на любовта
В нощите ти си луната,
тихо в небето изгряла.
Галиш със лъчи душата,
дълго за обич копняла.
В дните ти си слънцето,
греещо с топлина за мен.
Расте на живота зрънцето,
когато влюбен е всеки ден.
В сърцето ти си мотор,
създаващ реките от обич.
Щастието иска простор,
към него сега ме водиш.
тихо в небето изгряла.
Галиш със лъчи душата,
дълго за обич копняла.
В дните ти си слънцето,
греещо с топлина за мен.
Расте на живота зрънцето,
когато влюбен е всеки ден.
В сърцето ти си мотор,
създаващ реките от обич.
Щастието иска простор,
към него сега ме водиш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Васил Георгиев Todos los derechos reservados
