16 янв. 2010 г., 20:57

Посветено

492 0 0

... Тя е там... и сякаш все още го чака... него,

вятърът е още в косите й

и свободата е останала по кожата...

само морето й напомняше, че не е сама...

споменът за него я изпълваше цялата...

но й липсваше... той наистина й липсваше..

Споменът за всичко тяхно бе запечатано ето тук,

точно тук... на тази скала, под това небе...

Погледът му все така я пронизваше...

ръцете, за пореден път изтръгваха душата й...

А неговият мирис й напомняше за отминалото лято...

Но тя не искаше друго...

тя просто копнееше да срещне

онези топли шоколадови очи...

които я изгаряха... както в онази нощ... тяхната!

Тя знаеше, че лятото отново ще ги срещне...

може би след девет години...

ще ги върне тук... но...

тя няма да е същата - малка и крехка...

а любовта им, тя ще остане тук в морето...

тръгна по отъпканата пътека и силуетът й...

се изгуби в далечината!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...