Посветено

... Тя е там... и сякаш все още го чака... него,

вятърът е още в косите й

и свободата е останала по кожата...

само морето й напомняше, че не е сама...

споменът за него я изпълваше цялата...

но й липсваше... той наистина й липсваше..

Споменът за всичко тяхно бе запечатано ето тук,

точно тук... на тази скала, под това небе...

Погледът му все така я пронизваше...

ръцете, за пореден път изтръгваха душата й...

А неговият мирис й напомняше за отминалото лято...

Но тя не искаше друго...

тя просто копнееше да срещне

онези топли шоколадови очи...

които я изгаряха... както в онази нощ... тяхната!

Тя знаеше, че лятото отново ще ги срещне...

може би след девет години...

ще ги върне тук... но...

тя няма да е същата - малка и крехка...

а любовта им, тя ще остане тук в морето...

тръгна по отъпканата пътека и силуетът й...

се изгуби в далечината!...