... Тя е там... и сякаш все още го чака... него,
вятърът е още в косите й
и свободата е останала по кожата...
само морето й напомняше, че не е сама...
споменът за него я изпълваше цялата...
но й липсваше... той наистина й липсваше..
Споменът за всичко тяхно бе запечатано ето тук,
точно тук... на тази скала, под това небе...
Погледът му все така я пронизваше...
ръцете, за пореден път изтръгваха душата й...
А неговият мирис й напомняше за отминалото лято...
Но тя не искаше друго...
тя просто копнееше да срещне
онези топли шоколадови очи...
които я изгаряха... както в онази нощ... тяхната!
Тя знаеше, че лятото отново ще ги срещне...
може би след девет години...
ще ги върне тук... но...
тя няма да е същата - малка и крехка...
а любовта им, тя ще остане тук в морето...
тръгна по отъпканата пътека и силуетът й...
се изгуби в далечината!...
© Пламена Стоянова Всички права запазени