31 мар. 2009 г., 16:17

Посветено...

1.3K 1 16

 

                           На Милен

 

 

 

Дръж се, детето ми! Дръж се!

Дори и когато най-близките те предават...

Животът има здрави юмруци.

И всичко е надпревара...

 

 

И въпрос на оцеляване

в тази месомелачка,

в която от себе си се отдалечаваме

с всяка измината крачка...

 

 

която безпощадно ни претопява...

смилайки истинската ни същност...

Дръж се, детето ми! И устоявай

в тази предизвестена окръжност...

 

 

И играй по правилата...

Прости до... циничност...

Понякога загрубява играта...

Но вярвай ми... Нищо лично...

 

 

Дръж се, детето ми! Това е животът...

Просто една въртележка...

Ние само го мислим за сложен...

И го носим като гердан oт грешки...

 

 

Който понякога натежава...

Толкова земен... Човешки...

Боси танцуваме върху жарава...

Трогателно тъжно-смешни...

 

 

Дръж се, детето ми! Не се предавай!

Дори срещу течението... И съдбата...

Дори да боли сляпата вяра...

Не гаси в душата си светлината!

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дръж се, детето ми! Това е животът...
    Просто една въртележка...
    Ние само го мислим за сложен...
    И го носим като гердан oт грешки...
    И най-важното
    Не гаси в душата си светлината!
    Нинче, дано!!!


  • Страхотно написано! Поздрав!
  • ^^^ Не съм чела толкова хубаво написан стих - обръщение от родител към дете! Много истини си му казала. Радвам се, че те открих, Нина!
  • Топло, майчино послание, подкрепа!!! Нинка, стиховете ти носят толкова вяра и оптимизъм - благодаря! Сигурна съм, че и на детето ти му действат по този начин. Приятелска прегръдка!
  • Нинче,направо ме разтресе,все едно че аз съм го писала!Страхотно!Детето ти може само да се гордее с такава майка и да е благодарно,че получава такова възпитание.Благодаря!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...