31 mar 2009, 16:17

Посветено...

  Poesía
1.3K 1 16

 

                           На Милен

 

 

 

Дръж се, детето ми! Дръж се!

Дори и когато най-близките те предават...

Животът има здрави юмруци.

И всичко е надпревара...

 

 

И въпрос на оцеляване

в тази месомелачка,

в която от себе си се отдалечаваме

с всяка измината крачка...

 

 

която безпощадно ни претопява...

смилайки истинската ни същност...

Дръж се, детето ми! И устоявай

в тази предизвестена окръжност...

 

 

И играй по правилата...

Прости до... циничност...

Понякога загрубява играта...

Но вярвай ми... Нищо лично...

 

 

Дръж се, детето ми! Това е животът...

Просто една въртележка...

Ние само го мислим за сложен...

И го носим като гердан oт грешки...

 

 

Който понякога натежава...

Толкова земен... Човешки...

Боси танцуваме върху жарава...

Трогателно тъжно-смешни...

 

 

Дръж се, детето ми! Не се предавай!

Дори срещу течението... И съдбата...

Дори да боли сляпата вяра...

Не гаси в душата си светлината!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дръж се, детето ми! Това е животът...
    Просто една въртележка...
    Ние само го мислим за сложен...
    И го носим като гердан oт грешки...
    И най-важното
    Не гаси в душата си светлината!
    Нинче, дано!!!


  • Страхотно написано! Поздрав!
  • ^^^ Не съм чела толкова хубаво написан стих - обръщение от родител към дете! Много истини си му казала. Радвам се, че те открих, Нина!
  • Топло, майчино послание, подкрепа!!! Нинка, стиховете ти носят толкова вяра и оптимизъм - благодаря! Сигурна съм, че и на детето ти му действат по този начин. Приятелска прегръдка!
  • Нинче,направо ме разтресе,все едно че аз съм го писала!Страхотно!Детето ти може само да се гордее с такава майка и да е благодарно,че получава такова възпитание.Благодаря!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...