Mar 31, 2009, 4:17 PM

Посветено...

  Poetry
1.3K 1 16

 

                           На Милен

 

 

 

Дръж се, детето ми! Дръж се!

Дори и когато най-близките те предават...

Животът има здрави юмруци.

И всичко е надпревара...

 

 

И въпрос на оцеляване

в тази месомелачка,

в която от себе си се отдалечаваме

с всяка измината крачка...

 

 

която безпощадно ни претопява...

смилайки истинската ни същност...

Дръж се, детето ми! И устоявай

в тази предизвестена окръжност...

 

 

И играй по правилата...

Прости до... циничност...

Понякога загрубява играта...

Но вярвай ми... Нищо лично...

 

 

Дръж се, детето ми! Това е животът...

Просто една въртележка...

Ние само го мислим за сложен...

И го носим като гердан oт грешки...

 

 

Който понякога натежава...

Толкова земен... Човешки...

Боси танцуваме върху жарава...

Трогателно тъжно-смешни...

 

 

Дръж се, детето ми! Не се предавай!

Дори срещу течението... И съдбата...

Дори да боли сляпата вяра...

Не гаси в душата си светлината!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Сименова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дръж се, детето ми! Това е животът...
    Просто една въртележка...
    Ние само го мислим за сложен...
    И го носим като гердан oт грешки...
    И най-важното
    Не гаси в душата си светлината!
    Нинче, дано!!!


  • Страхотно написано! Поздрав!
  • ^^^ Не съм чела толкова хубаво написан стих - обръщение от родител към дете! Много истини си му казала. Радвам се, че те открих, Нина!
  • Топло, майчино послание, подкрепа!!! Нинка, стиховете ти носят толкова вяра и оптимизъм - благодаря! Сигурна съм, че и на детето ти му действат по този начин. Приятелска прегръдка!
  • Нинче,направо ме разтресе,все едно че аз съм го писала!Страхотно!Детето ти може само да се гордее с такава майка и да е благодарно,че получава такова възпитание.Благодаря!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...