31.03.2009 г., 16:17

Посветено...

1.3K 1 16

 

                           На Милен

 

 

 

Дръж се, детето ми! Дръж се!

Дори и когато най-близките те предават...

Животът има здрави юмруци.

И всичко е надпревара...

 

 

И въпрос на оцеляване

в тази месомелачка,

в която от себе си се отдалечаваме

с всяка измината крачка...

 

 

която безпощадно ни претопява...

смилайки истинската ни същност...

Дръж се, детето ми! И устоявай

в тази предизвестена окръжност...

 

 

И играй по правилата...

Прости до... циничност...

Понякога загрубява играта...

Но вярвай ми... Нищо лично...

 

 

Дръж се, детето ми! Това е животът...

Просто една въртележка...

Ние само го мислим за сложен...

И го носим като гердан oт грешки...

 

 

Който понякога натежава...

Толкова земен... Човешки...

Боси танцуваме върху жарава...

Трогателно тъжно-смешни...

 

 

Дръж се, детето ми! Не се предавай!

Дори срещу течението... И съдбата...

Дори да боли сляпата вяра...

Не гаси в душата си светлината!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дръж се, детето ми! Това е животът...
    Просто една въртележка...
    Ние само го мислим за сложен...
    И го носим като гердан oт грешки...
    И най-важното
    Не гаси в душата си светлината!
    Нинче, дано!!!


  • Страхотно написано! Поздрав!
  • ^^^ Не съм чела толкова хубаво написан стих - обръщение от родител към дете! Много истини си му казала. Радвам се, че те открих, Нина!
  • Топло, майчино послание, подкрепа!!! Нинка, стиховете ти носят толкова вяра и оптимизъм - благодаря! Сигурна съм, че и на детето ти му действат по този начин. Приятелска прегръдка!
  • Нинче,направо ме разтресе,все едно че аз съм го писала!Страхотно!Детето ти може само да се гордее с такава майка и да е благодарно,че получава такова възпитание.Благодаря!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...