31.03.2009 г., 16:17

Посветено...

1.3K 1 16

 

                           На Милен

 

 

 

Дръж се, детето ми! Дръж се!

Дори и когато най-близките те предават...

Животът има здрави юмруци.

И всичко е надпревара...

 

 

И въпрос на оцеляване

в тази месомелачка,

в която от себе си се отдалечаваме

с всяка измината крачка...

 

 

която безпощадно ни претопява...

смилайки истинската ни същност...

Дръж се, детето ми! И устоявай

в тази предизвестена окръжност...

 

 

И играй по правилата...

Прости до... циничност...

Понякога загрубява играта...

Но вярвай ми... Нищо лично...

 

 

Дръж се, детето ми! Това е животът...

Просто една въртележка...

Ние само го мислим за сложен...

И го носим като гердан oт грешки...

 

 

Който понякога натежава...

Толкова земен... Човешки...

Боси танцуваме върху жарава...

Трогателно тъжно-смешни...

 

 

Дръж се, детето ми! Не се предавай!

Дори срещу течението... И съдбата...

Дори да боли сляпата вяра...

Не гаси в душата си светлината!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дръж се, детето ми! Това е животът...
    Просто една въртележка...
    Ние само го мислим за сложен...
    И го носим като гердан oт грешки...
    И най-важното
    Не гаси в душата си светлината!
    Нинче, дано!!!


  • Страхотно написано! Поздрав!
  • ^^^ Не съм чела толкова хубаво написан стих - обръщение от родител към дете! Много истини си му казала. Радвам се, че те открих, Нина!
  • Топло, майчино послание, подкрепа!!! Нинка, стиховете ти носят толкова вяра и оптимизъм - благодаря! Сигурна съм, че и на детето ти му действат по този начин. Приятелска прегръдка!
  • Нинче,направо ме разтресе,все едно че аз съм го писала!Страхотно!Детето ти може само да се гордее с такава майка и да е благодарно,че получава такова възпитание.Благодаря!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...