6 июл. 2008 г., 20:54

Посветено

1K 0 1
На М.
Ще пребъда в нощи лазурни,
горяща в болка от спомени,
ще съм призована от шепоти,
в мигове на откровения оголени!

Ще ме търсиш в лъха на морето,
далечна навред в тишината,
отблъсната и призована,
куршум и роза в ръката!

Очите ми ще зърнеш в буря,
в дъжда, отмиващ чакани надежди,
не бриз, не кротка, ще бъда друга,
... възпята от копнежи!

Ликът ми от пепелта ще изплува,
горящ все още в ръцете ти,
сърцето, което някога жадува,
студено ще откриеш ти!

А там, накрая, където търсех се,
отритната пътя си,
аз вярвам - ще пребъда,
но не спасена от ръцете ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...