Посветено
Ще пребъда в нощи лазурни,
горяща в болка от спомени,
ще съм призована от шепоти,
в мигове на откровения оголени!
Ще ме търсиш в лъха на морето,
далечна навред в тишината,
отблъсната и призована,
куршум и роза в ръката!
Очите ми ще зърнеш в буря,
в дъжда, отмиващ чакани надежди,
не бриз, не кротка, ще бъда друга,
... възпята от копнежи!
Ликът ми от пепелта ще изплува,
горящ все още в ръцете ти,
сърцето, което някога жадува,
студено ще откриеш ти!
А там, накрая, където търсех се,
отритната пътя си,
аз вярвам - ще пребъда,
но не спасена от ръцете ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Все права защищены