Jul 6, 2008, 8:54 PM

Посветено

  Poetry » Love
1K 0 1
На М.
Ще пребъда в нощи лазурни,
горяща в болка от спомени,
ще съм призована от шепоти,
в мигове на откровения оголени!

Ще ме търсиш в лъха на морето,
далечна навред в тишината,
отблъсната и призована,
куршум и роза в ръката!

Очите ми ще зърнеш в буря,
в дъжда, отмиващ чакани надежди,
не бриз, не кротка, ще бъда друга,
... възпята от копнежи!

Ликът ми от пепелта ще изплува,
горящ все още в ръцете ти,
сърцето, което някога жадува,
студено ще откриеш ти!

А там, накрая, където търсех се,
отритната пътя си,
аз вярвам - ще пребъда,
но не спасена от ръцете ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...