6.07.2008 г., 20:54

Посветено

1K 0 1
На М.
Ще пребъда в нощи лазурни,
горяща в болка от спомени,
ще съм призована от шепоти,
в мигове на откровения оголени!

Ще ме търсиш в лъха на морето,
далечна навред в тишината,
отблъсната и призована,
куршум и роза в ръката!

Очите ми ще зърнеш в буря,
в дъжда, отмиващ чакани надежди,
не бриз, не кротка, ще бъда друга,
... възпята от копнежи!

Ликът ми от пепелта ще изплува,
горящ все още в ръцете ти,
сърцето, което някога жадува,
студено ще откриеш ти!

А там, накрая, където търсех се,
отритната пътя си,
аз вярвам - ще пребъда,
но не спасена от ръцете ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...