4 мар. 2008 г., 10:02
Пося ме вятърът бездомен
в безмълвния ти поглед.
Покълна парещият спомен
за две души във полет...
Растяхме, чувствата изплели -
обагрихме ги в чудо.
Разнасяха звънливи трели
за порива ни сбъднат...
Но после плахо се разсъних -
илюзия бе всичко.
А споменът, във стих възкръснал,
политна като птичка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация