6 янв. 2009 г., 08:00

Потайности

1.1K 0 7

Цветовете на дъгата скрити

от облаците на мълчанието.

Косите ни са тъй пропити

от миналото и началното.

 

Остатъкът от дните бъдещи,

крещят в лицето много силно.

Греховете на тигана пържещи

със сълзи поръсих тъй обилно.

 

Всичко толкова неясно е,

скрито в своите потайности.

На душата много тясно е,

задушена с тихите опасности.

 

Ненужните отпадат винаги,

когато слабостта е  в тях.

Финалите са недостигнати,

когато вместо воля има страх.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Какъв ритъм само!Определено впечетляващо - тъмно и загадъчно.
  • "Финалите са недостигнати,

    когато вместо воля има страх."

    Точно така е. Интригуващ стих, хареса ми!
  • Интересен стих, поздрави! И помни, и след най- голямата буря идва слънце!
  • Чудесен стих! Последното изречение много ми хареса! Поздравления!
  • Ненужните отпадат винаги,
    когато слабостта е в тях.
    Финалите са недостигнати,
    когато вместо воля има страх.

    това ми хареса ... обаче .. днес май нещо почнах много да се вглеждам ... може и нарочно да си измислям причини... та

    "Ненужните отпадат винаги,"


    какво лошо има "ненужните " да отпадат ... съвсем логично естествено и няма никаква болка в това ...

    мисълта ми е ... отпадат Нужните които имат слабост в тях ...
    ..........

    "Греховете на тигана пържещи"

    пържени? ... тигана пържещи ... като - тигана знаещи? ... или ти си на тигана ... а там греховете пържат ... като на ламаринен покрив ... не знам ... обърках се

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...