6 янв. 2009 г., 08:00

Потайности

1.1K 0 7

Цветовете на дъгата скрити

от облаците на мълчанието.

Косите ни са тъй пропити

от миналото и началното.

 

Остатъкът от дните бъдещи,

крещят в лицето много силно.

Греховете на тигана пържещи

със сълзи поръсих тъй обилно.

 

Всичко толкова неясно е,

скрито в своите потайности.

На душата много тясно е,

задушена с тихите опасности.

 

Ненужните отпадат винаги,

когато слабостта е  в тях.

Финалите са недостигнати,

когато вместо воля има страх.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Какъв ритъм само!Определено впечетляващо - тъмно и загадъчно.
  • "Финалите са недостигнати,

    когато вместо воля има страх."

    Точно така е. Интригуващ стих, хареса ми!
  • Интересен стих, поздрави! И помни, и след най- голямата буря идва слънце!
  • Чудесен стих! Последното изречение много ми хареса! Поздравления!
  • Ненужните отпадат винаги,
    когато слабостта е в тях.
    Финалите са недостигнати,
    когато вместо воля има страх.

    това ми хареса ... обаче .. днес май нещо почнах много да се вглеждам ... може и нарочно да си измислям причини... та

    "Ненужните отпадат винаги,"


    какво лошо има "ненужните " да отпадат ... съвсем логично естествено и няма никаква болка в това ...

    мисълта ми е ... отпадат Нужните които имат слабост в тях ...
    ..........

    "Греховете на тигана пържещи"

    пържени? ... тигана пържещи ... като - тигана знаещи? ... или ти си на тигана ... а там греховете пържат ... като на ламаринен покрив ... не знам ... обърках се

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...