Цветовете на дъгата скрити
от облаците на мълчанието.
Косите ни са тъй пропити
от миналото и началното.
Остатъкът от дните бъдещи,
крещят в лицето много силно.
Греховете на тигана пържещи
със сълзи поръсих тъй обилно.
Всичко толкова неясно е,
скрито в своите потайности.
На душата много тясно е,
задушена с тихите опасности.
Ненужните отпадат винаги,
когато слабостта е в тях.
Финалите са недостигнати,
когато вместо воля има страх.
© Георги Георгиев Все права защищены