6.01.2009 г., 8:00

Потайности

1.1K 0 7

Цветовете на дъгата скрити

от облаците на мълчанието.

Косите ни са тъй пропити

от миналото и началното.

 

Остатъкът от дните бъдещи,

крещят в лицето много силно.

Греховете на тигана пържещи

със сълзи поръсих тъй обилно.

 

Всичко толкова неясно е,

скрито в своите потайности.

На душата много тясно е,

задушена с тихите опасности.

 

Ненужните отпадат винаги,

когато слабостта е  в тях.

Финалите са недостигнати,

когато вместо воля има страх.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какъв ритъм само!Определено впечетляващо - тъмно и загадъчно.
  • "Финалите са недостигнати,

    когато вместо воля има страх."

    Точно така е. Интригуващ стих, хареса ми!
  • Интересен стих, поздрави! И помни, и след най- голямата буря идва слънце!
  • Чудесен стих! Последното изречение много ми хареса! Поздравления!
  • Ненужните отпадат винаги,
    когато слабостта е в тях.
    Финалите са недостигнати,
    когато вместо воля има страх.

    това ми хареса ... обаче .. днес май нещо почнах много да се вглеждам ... може и нарочно да си измислям причини... та

    "Ненужните отпадат винаги,"


    какво лошо има "ненужните " да отпадат ... съвсем логично естествено и няма никаква болка в това ...

    мисълта ми е ... отпадат Нужните които имат слабост в тях ...
    ..........

    "Греховете на тигана пържещи"

    пържени? ... тигана пържещи ... като - тигана знаещи? ... или ти си на тигана ... а там греховете пържат ... като на ламаринен покрив ... не знам ... обърках се

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...