Цветовете на дъгата скрити
от облаците на мълчанието.
Косите ни са тъй пропити
от миналото и началното.
Остатъкът от дните бъдещи,
крещят в лицето много силно.
Греховете на тигана пържещи
със сълзи поръсих тъй обилно.
Всичко толкова неясно е,
скрито в своите потайности.
На душата много тясно е,
задушена с тихите опасности.
Ненужните отпадат винаги,
когато слабостта е в тях.
Финалите са недостигнати,
когато вместо воля има страх.
© Георги Георгиев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
