Цветовете на дъгата скрити
от облаците на мълчанието.
Косите ни са тъй пропити
от миналото и началното.
Остатъкът от дните бъдещи,
крещят в лицето много силно.
Греховете на тигана пържещи
със сълзи поръсих тъй обилно.
Всичко толкова неясно е,
скрито в своите потайности.
На душата много тясно е,
задушена с тихите опасности.
Ненужните отпадат винаги,
когато слабостта е в тях.
Финалите са недостигнати,
когато вместо воля има страх.
© Георги Георгиев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
