Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
Jan 6, 2009, 8:00 AM

Потайности 

  Poetry » Phylosophy
733 0 7

Цветовете на дъгата скрити

от облаците на мълчанието.

Косите ни са тъй пропити

от миналото и началното.

 

Остатъкът от дните бъдещи,

крещят в лицето много силно.

Греховете на тигана пържещи

със сълзи поръсих тъй обилно.

 

Всичко толкова неясно е,

скрито в своите потайности.

На душата много тясно е,

задушена с тихите опасности.

 

Ненужните отпадат винаги,

когато слабостта е  в тях.

Финалите са недостигнати,

когато вместо воля има страх.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Какъв ритъм само!Определено впечетляващо - тъмно и загадъчно.
  • "Финалите са недостигнати,

    когато вместо воля има страх."

    Точно така е. Интригуващ стих, хареса ми!
  • Интересен стих, поздрави! И помни, и след най- голямата буря идва слънце!
  • Чудесен стих! Последното изречение много ми хареса! Поздравления!
  • Ненужните отпадат винаги,
    когато слабостта е в тях.
    Финалите са недостигнати,
    когато вместо воля има страх.

    това ми хареса ... обаче .. днес май нещо почнах много да се вглеждам ... може и нарочно да си измислям причини... та

    "Ненужните отпадат винаги,"


    какво лошо има "ненужните " да отпадат ... съвсем логично естествено и няма никаква болка в това ...

    мисълта ми е ... отпадат Нужните които имат слабост в тях ...
    ..........

    "Греховете на тигана пържещи"

    пържени? ... тигана пържещи ... като - тигана знаещи? ... или ти си на тигана ... а там греховете пържат ... като на ламаринен покрив ... не знам ... обърках се
  • истинско и впечатляващо...трогна ме...
    харесвам написаното от теб...
  • Финалите са недостигнати,
    когато вместо воля има страх.

    Точно!
Random works
: ??:??