15 февр. 2008 г., 11:16

Потъна корабът ни

Поэзия » Любовная

881 0 19

Вървим в една посока устремени,
а самота в душите ни пълзи.
Изгубиха се дните ни засмени,
пресъхнаха любовните сълзи.

Говорим си, но вяло, безразлично,
докосваме се, ала не пламтим.
Усмивките не греят романтично,
притихнали един до друг седим.

Потъна корабът на наш'те чувства
на дъното на леден океан.
Душата ни от болка се прекръства
в очакване на мощен ураган.

На тишината времето загасва
и черен облак носи се към нас.
Във този ден и слънцето залязва,
за да изгрее утре с нова страст...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

luda_himi4ka (Латифа)

Звучи ми познато до болка......успя да ми припомниш един тъжен.но и много красив момент от миналото....страхотна творба....

2008-03-02T15:46:23+02:00
ustremena_ptica (Диа-непокорна)

Любовта понякога стига тези моменти на...затишие,но хубавото й е че след бурите отново изгрява слънцето!!!Поздрави за прекрасния стих!

2008-02-16T18:05:58+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Говорим си, но вяло, патетично?!??!?!

Само не разбрах, вяло, или патетично си говорите? Защото не ми е ясно как съчетаваш и двете.

2008-02-15T20:06:11+02:00
dodic (Деян Димитров)

Тъжно, но на финала все пак се съмва и идва усмихнато утро.
Много хубав стих, Наташа.
Моите поздравления.

2008-02-15T19:31:01+02:00
natiii (Наташа Басарова)

Благодаря ви ,скъпи приятели,за прекрасните думи!

2008-02-15T19:08:50+02:00