15.02.2008 г., 11:16 ч.
Потъна корабът ни
Вървим в една посока устремени,
а самота в душите ни пълзи.
Изгубиха се дните ни засмени,
пресъхнаха любовните сълзи.
Говорим си, но вяло, безразлично,
докосваме се, ала не пламтим.
Усмивките не греят романтично,
притихнали един до друг седим.
Потъна корабът на наш'те чувства
на дъното на леден океан.
Душата ни от болка се прекръства
в очакване на мощен ураган.
На тишината времето загасва
и черен облак носи се към нас.
Във този ден и слънцето залязва,
за да изгрее утре с нова страст...
а самота в душите ни пълзи.
Изгубиха се дните ни засмени,
пресъхнаха любовните сълзи.
Говорим си, но вяло, безразлично,
докосваме се, ала не пламтим.
Усмивките не греят романтично,
притихнали един до друг седим.
Потъна корабът на наш'те чувства
на дъното на леден океан.
Душата ни от болка се прекръства
в очакване на мощен ураган.
На тишината времето загасва
и черен облак носи се към нас.
Във този ден и слънцето залязва,
за да изгрее утре с нова страст...
© Наташа Басарова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Звучи ми познато до болка......успя да ми припомниш един тъжен.но и много красив момент от миналото....страхотна творба....
-
Любовта понякога стига тези моменти на...затишие,но хубавото й е че след бурите отново изгрява слънцето!!!Поздрави за прекрасния стих!
-
Говорим си, но вяло, патетично?!??!?!
Само не разбрах, вяло, или патетично си говорите? Защото не ми е ясно как съчетаваш и двете. -
Тъжно, но на финала все пак се съмва и идва усмихнато утро.
Много хубав стих, Наташа.
Моите поздравления. -
Благодаря ви ,скъпи приятели,за прекрасните думи!
-
Наистина е прекрасно! Страхотнен стих! Браво! Поздрав!
-
Страшно много ми харесва!Поздрави!
-
Хубав финал!
-
Браво, мила!
Много ми хареса! -
Тъжен стих - с оптимистичен финал. Привет!
-
Много тъжен, но много хубав стих!
-
Тъжно е , когато корабът потъне...
Много хубав стих. с обич, Наташа. -
След бурята винаги изгрява слънце...Любовта се нуждае от противоположности,иначе бързо се изхабява...Поздрави за хубавия стих!
-
Прекрасно е!!! Много ми хареса!!!
-
На тишината времето загасва
и черен облак носи се към нас.
Във този ден и слънцето залязва,
за да изгрее утре с нова страст...
Да, всичко е редуване... -
Колко жалко
Но има надежда,запази я!!!Поздрави! -
Всеки е изживявал такива тъжни моментчета,
за да изгреят следващите още по-бляскавички,
да не тъжи лирическата...от опит знам...
Поздравления, Наташка!!! -
Тъжно!
Но финалът
е оптимистичен!
Харесва ми!
Ще изгрее слънце! -
Тъжен,но много истински стих,направо от душата ти!Прегръщам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
