Вървим в една посока устремени,
а самота в душите ни пълзи.
Изгубиха се дните ни засмени,
пресъхнаха любовните сълзи.
Говорим си, но вяло, безразлично,
докосваме се, ала не пламтим.
Усмивките не греят романтично,
притихнали един до друг седим.
Потъна корабът на наш'те чувства
на дъното на леден океан.
Душата ни от болка се прекръства
в очакване на мощен ураган. ...