Потъна корабът ни
Вървим в една посока устремени,
а самота в душите ни пълзи.
Изгубиха се дните ни засмени,
пресъхнаха любовните сълзи.
Говорим си, но вяло, безразлично,
докосваме се, ала не пламтим.
Усмивките не греят романтично,
притихнали един до друг седим.
Потъна корабът на наш'те чувства
на дъното на леден океан.
Душата ни от болка се прекръства
в очакване на мощен ураган.
На тишината времето загасва
и черен облак носи се към нас.
Във този ден и слънцето залязва,
за да изгрее утре с нова страст...
а самота в душите ни пълзи.
Изгубиха се дните ни засмени,
пресъхнаха любовните сълзи.
Говорим си, но вяло, безразлично,
докосваме се, ала не пламтим.
Усмивките не греят романтично,
притихнали един до друг седим.
Потъна корабът на наш'те чувства
на дъното на леден океан.
Душата ни от болка се прекръства
в очакване на мощен ураган.
На тишината времето загасва
и черен облак носи се към нас.
Във този ден и слънцето залязва,
за да изгрее утре с нова страст...
© Наташа Басарова All rights reserved.
