Потъвах в морето бездънно,
загледан в небесната шир,
в лъчите на жаркото слънце,
издигнато в своя зенит.
Полека аз губех дъхà си...
не чувствах ни страх, ни тъга.
Затворих очите си морни
и мигом усмихнах се аз.
Усетих
небивала сила,
която се влива у мен...
Отворих очи и изплувах...
Посрещна ме светлият ден...
© Андрей Андреев Все права защищены