Потъвах в морето бездънно,
загледан в небесната шир,
в лъчите на жаркото слънце,
издигнато в своя зенит.
Полека аз губех дъхà си...
не чувствах ни страх, ни тъга.
Затворих очите си морни
и мигом усмихнах се аз.
Усетих
небивала сила,
която се влива у мен...
Отворих очи и изплувах...
Посрещна ме светлият ден...
© Андрей Андреев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
