Адриан (Андрей Андреев)
24 275

29.09.2017 г., 21:00

Потъвах в морето бездънно

Поезия » Философска, Друга

667 0 1

Потъвах в морето бездънно,

загледан в небесната шир,

в лъчите на жаркото слънце,

издигнато в своя зенит.

Полека аз губех дъхà си...

не чувствах ни страх, ни тъга.

Затворих очите си морни

и мигом усмихнах се аз.

Усетих

небивала сила,

която се влива у мен...

Отворих очи и изплувах...

Посрещна ме светлият ден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0