Потъвам в синьо безвремие
Потъвам в синьо безвремие,
лягам, затварям очи
и сънят ме отвежда
към странни неприкосновени висини.
Прекрасна природа пленява сетивата
и чувствам,че се движа, по-лека съм от всякога.
А после усетих, че под мен тече река,
която ме води нанякъде...
Чакам, не пришпорвам нейния бяг.
Вярвам, че ще дойде отново светлината.
Затаявам дъх и започвам да мечтая,
да поставям хиляди въпроси на ума си.
Безстрашно се нося по реката.
Времето отдавна за мен бе спряло.
Не чувствам студ, нито самота...
Спокойна и щастлива съм със буйната река от съня ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
Браво!