25 янв. 2017 г., 13:48

Повик

901 0 0

Мъглата ме пронизва в тъмнината

и пътя ми посича със стена,

загубвам се без маркер по листата,

завръщам се от писък на жена.

 

Връхлита като вещица злоблива,

душата ми пленява със тъга,

над клоните провесена, бодлива,

прекършва тя стремежа да летя.

 

Със много светлини я осветявам,

но бялото е в мракa и нощта,

а себе си принуден аз заставям

в мълчание, обсебен, да вървя.

 

Провирам се през гъстите ѝ пръски,

пътеката в сърцето е луна,

и с ласка на желанията дръзки

в мъглата чувам повик на сърна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...