23 июл. 2017 г., 14:17

Повик

1.6K 3 6

                                                                     Повик

 

                                                        Повикай ме, когато утрото

                                                        сбогува се с нощта

                                                        и слънцето с усмивка сгрява

                                                        сънени нивя, цветя.

                           

                                                        Повикай ме, когато

                                                        утринен зефир погали

                                                        съненото ми лице 

                                                        и укроти с прегръдка нежна

                                                        неспокойното сърце.

 

                                                        Повикай ме, когато

                                                        отруден през деня вървиш

                                                        и всяка мисъл и тревога

                                                        желаеш с някого да споделиш.

 

                                                        Повикай ме, когато

                                                        изпращаш уморен деня

                                                        и чакаш някого, с когото

                                                        покой и нежност да делиш в нощта.

                                                   

                                                        Повикай ме! Ти само ме повикай!

                                                        Аз на мига ще долетя! 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...