23 июл. 2017 г., 14:17

Повик

1.6K 3 6

                                                                     Повик

 

                                                        Повикай ме, когато утрото

                                                        сбогува се с нощта

                                                        и слънцето с усмивка сгрява

                                                        сънени нивя, цветя.

                           

                                                        Повикай ме, когато

                                                        утринен зефир погали

                                                        съненото ми лице 

                                                        и укроти с прегръдка нежна

                                                        неспокойното сърце.

 

                                                        Повикай ме, когато

                                                        отруден през деня вървиш

                                                        и всяка мисъл и тревога

                                                        желаеш с някого да споделиш.

 

                                                        Повикай ме, когато

                                                        изпращаш уморен деня

                                                        и чакаш някого, с когото

                                                        покой и нежност да делиш в нощта.

                                                   

                                                        Повикай ме! Ти само ме повикай!

                                                        Аз на мига ще долетя! 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...