23 июл. 2017 г., 14:17
Повик
Повикай ме, когато утрото
сбогува се с нощта
и слънцето с усмивка сгрява
сънени нивя, цветя.
Повикай ме, когато
утринен зефир погали
съненото ми лице
и укроти с прегръдка нежна
неспокойното сърце.
Повикай ме, когато
отруден през деня вървиш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация