Повик
Повикай ме, когато утрото
сбогува се с нощта
и слънцето с усмивка сгрява
сънени нивя, цветя.
Повикай ме, когато
утринен зефир погали
съненото ми лице
и укроти с прегръдка нежна
неспокойното сърце.
Повикай ме, когато
отруден през деня вървиш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up