Повик
Повик
Повикай ме, когато утрото
сбогува се с нощта
и слънцето с усмивка сгрява
сънени нивя, цветя.
Повикай ме, когато
утринен зефир погали
съненото ми лице
и укроти с прегръдка нежна
неспокойното сърце.
Повикай ме, когато
отруден през деня вървиш
и всяка мисъл и тревога
желаеш с някого да споделиш.
Повикай ме, когато
изпращаш уморен деня
и чакаш някого, с когото
покой и нежност да делиш в нощта.
Повикай ме! Ти само ме повикай!
Аз на мига ще долетя!
© Павлина Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви Стойчо, Момчиле за оценките...
-
Благодаря за хубавите думи, Стойчо, Момчил! Това е едно от любимите ми творения...
-
Като ехо идва любовта...
-
Развълнува ме дълбоко - Благодаря ! Желая ти всячески творчески успехи!!!
-
Благодаря ви,момичета! Радвам се, че сте съпричастни с моите вълнения.
-
Хареса ми, Павлина! Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
