Повик
Повикай ме, когато утрото
сбогува се с нощта
и слънцето с усмивка сгрява
сънени нивя, цветя.
Повикай ме, когато
утринен зефир погали
съненото ми лице
и укроти с прегръдка нежна
неспокойното сърце.
Повикай ме, когато
отруден през деня вървиш
и всяка мисъл и тревога
желаеш с някого да споделиш.
Повикай ме, когато
изпращаш уморен деня
и чакаш някого, с когото
покой и нежност да делиш в нощта.
Повикай ме! Ти само ме повикай!
Аз на мига ще долетя!
© Павлина Иванова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
