Повик

23.07.2017 г., 14:17 ч.

Поезия » Любовна

1225 3 6

Повик

Повикай ме, когато утрото

сбогува се с нощта

и слънцето с усмивка сгрява

сънени нивя, цветя.

Повикай ме, когато

утринен зефир погали

съненото ми лице

и укроти с прегръдка нежна

неспокойното сърце.

Повикай ме, когато

отруден през деня вървиш

и всяка мисъл и тревога

желаеш с някого да споделиш.

Повикай ме, когато

изпращаш уморен деня

и чакаш някого, с когото

покой и нежност да делиш в нощта.

Повикай ме! Ти само ме повикай!

Аз на мига ще долетя!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

pavka44 (Павлина Иванова)

2019-07-27T17:47:31+03:00

Благодаря ви Стойчо, Момчиле за оценките...
pavka44 (Павлина Иванова)

2019-07-27T17:36:59+03:00

Благодаря за хубавите думи, Стойчо, Момчил! Това е едно от любимите ми творения...
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-09-30T01:28:33+03:00

Като ехо идва любовта...
vui4oto (Момчил Манов)

2018-05-16T22:48:34+03:00

Развълнува ме дълбоко - Благодаря ! Желая ти всячески творчески успехи!!!
pavka44 (Павлина Иванова)

2017-07-23T22:18:19+03:00

Благодаря ви,момичета! Радвам се, че сте съпричастни с моите вълнения.
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-07-23T18:49:03+03:00

Хареса ми, Павлина! Поздрави!