Повик
Повик
Повикай ме, когато утрото
сбогува се с нощта
и слънцето с усмивка сгрява
сънени нивя, цветя.
Повикай ме, когато
утринен зефир погали
съненото ми лице
и укроти с прегръдка нежна
неспокойното сърце.
Повикай ме, когато
отруден през деня вървиш
и всяка мисъл и тревога
желаеш с някого да споделиш.
Повикай ме, когато
изпращаш уморен деня
и чакаш някого, с когото
покой и нежност да делиш в нощта.
Повикай ме! Ти само ме повикай!
Аз на мига ще долетя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Иванова Всички права запазени
