diesto (Данаил Антонов)
1039 617
21 июн. 2021 г., 00:04

Повярвана илюзия 

  Поэзия » Любовная
404 2 4

Отдавна те превърнах във планета.
Във остров и във Ноево спасение.
Преплувах от сълзите си - морета
и дадох ти за всяка опрощение...
Прегръщах теб и тъжните ти дни.
И нощите будувах до безкрая.
По мъничко обичах да болиш,
че иначе без болка те забравям. 
Едва ли има нужда да дописвам. 
Прочел съм те с душата си докрай. 
Това, че винаги ужасно ще ми липсваш - 
и него от началото го зная... 
Не ти се вярва. Може пък... Добре. 
Видял съм те до кръв да си ранена. 
Видях те с чистотата на дете. 
След буйна страст видях, че си блажена. 
Усетил съм те. Толкова Жена! 
И онзи свян на влюбено момиче. 
Повярвана илюзия. Лъжа - 
наистина, в която те обичам! 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??