Повярвана илюзия
Отдавна те превърнах във планета.
Във остров и във Ноево спасение.
Преплувах от сълзите си - морета
и дадох ти за всяка опрощение...
Прегръщах теб и тъжните ти дни.
И нощите будувах до безкрая.
По мъничко обичах да болиш,
че иначе без болка те забравям.
Едва ли има нужда да дописвам.
Прочел съм те с душата си докрай.
Това, че винаги ужасно ще ми липсваш -
и него от началото го зная...
Не ти се вярва. Може пък... Добре.
Видял съм те до кръв да си ранена.
Видях те с чистотата на дете.
След буйна страст видях, че си блажена.
Усетил съм те. Толкова Жена!
И онзи свян на влюбено момиче.
Повярвана илюзия. Лъжа -
наистина, в която те обичам!
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
