Поздрав от вечната страна
И бос преминал по тревата,
посрещам новите лета.
Със иглен връх на сетивата
надежда жива си плета.
Събрах година след година
в един живот, като стрела.
Намерих в моята градина
на птица златните крила.
И с тях аз утре ще политна
в едно безоблачно море.
Във звездната поляна китна
душата няма да умре.
Отгоре нощем над полята
ще пращам жълта светлина.
Това за поздрав да се смята
от там - от вечната страна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
!
