Поздрав от вечната страна
И бос преминал по тревата,
посрещам новите лета.
Със иглен връх на сетивата
надежда жива си плета.
Събрах година след година
в един живот, като стрела.
Намерих в моята градина
на птица златните крила.
И с тях аз утре ще политна
в едно безоблачно море.
Във звездната поляна китна
душата няма да умре.
Отгоре нощем над полята
ще пращам жълта светлина.
Това за поздрав да се смята
от там - от вечната страна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
!
