И бос преминал по тревата,
посрещам новите лета.
Със иглен връх на сетивата
надежда жива си плета.
Събрах година след година
в един живот, като стрела.
Намерих в моята градина
на птица златните крила.
И с тях аз утре ще политна
в едно безоблачно море.
Във звездната поляна китна
душата няма да умре.
Отгоре нощем над полята
ще пращам жълта светлина.
Това за поздрав да се смята
от там - от вечната страна!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!