И бос преминал по тревата,
посрещам новите лета.
Със иглен връх на сетивата
надежда жива си плета.
Събрах година след година
в един живот, като стрела.
Намерих в моята градина
на птица златните крила.
И с тях аз утре ще политна
в едно безоблачно море.
Във звездната поляна китна
душата няма да умре.
Отгоре нощем над полята
ще пращам жълта светлина.
Това за поздрав да се смята
от там - от вечната страна!
© Никола Апостолов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!