28 нояб. 2007 г., 09:38

Позиция пас

936 0 16

Питаш, защо не потърсих

любов, изкривен глас?

Сухите клони откърших,

огън запалих... За нас.

 

Огънят лумна внезапно,

поддържах го жив. Да гори.

Няма да легна креватно,

теб чакам и... Плача дори.

 

Сега зовеш ме любими,

гласът ти е звънка любов.

Вибрира струната прима,

шеметно призивен зов.

 

Питаш, защо не потърсих

любов, изкривен глас?

Сухите клони откърших,

ненавиждам позиция пас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...