28 нояб. 2007 г., 09:38

Позиция пас

943 0 16

Питаш, защо не потърсих

любов, изкривен глас?

Сухите клони откърших,

огън запалих... За нас.

 

Огънят лумна внезапно,

поддържах го жив. Да гори.

Няма да легна креватно,

теб чакам и... Плача дори.

 

Сега зовеш ме любими,

гласът ти е звънка любов.

Вибрира струната прима,

шеметно призивен зов.

 

Питаш, защо не потърсих

любов, изкривен глас?

Сухите клони откърших,

ненавиждам позиция пас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...