28.11.2007 г., 9:38

Позиция пас

930 0 16

Питаш, защо не потърсих

любов, изкривен глас?

Сухите клони откърших,

огън запалих... За нас.

 

Огънят лумна внезапно,

поддържах го жив. Да гори.

Няма да легна креватно,

теб чакам и... Плача дори.

 

Сега зовеш ме любими,

гласът ти е звънка любов.

Вибрира струната прима,

шеметно призивен зов.

 

Питаш, защо не потърсих

любов, изкривен глас?

Сухите клони откърших,

ненавиждам позиция пас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...