Питаш, защо не потърсих
любов, изкривен глас?
Сухите клони откърших,
огън запалих... За нас.
Огънят лумна внезапно,
поддържах го жив. Да гори.
Няма да легна креватно,
теб чакам и... Плача дори.
Сега зовеш ме любими,
гласът ти е звънка любов.
Вибрира струната прима,
шеметно призивен зов.
Питаш, защо не потърсих
любов, изкривен глас?
Сухите клони откърших,
ненавиждам позиция пас.
© Димитър Станчев Всички права запазени
Възхищавам ти се!
Поздравления за теб, Митко!