24 янв. 2019 г., 23:09

Познание

1.4K 7 5

Очите които ни гледат
очите отвън
онези на другите
те са стените
И улеите 
в лабиринта – света ни
щом се оставим на чужди очи да ни водят

Вървим в коловози от ничии мисли

а Ние избрахме различно
Сърцата избрахме да виждат

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за думите!
  • С Краси. Ако успеем да развием умението си да виждаме със сърцата си и да се вслушваме в душата си, значи сме постигнали много. Благодаря за този стих, Бърнс!
  • Сърцата избрахме да виждат!...."Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.".. Антоан дьо Сент-Екзюпери Поздравления за хубавия стих!
  • Спомних си за сърцето на Данко. Много оригинален стих, Бърнс. Поздравявам те!
  • Дано по-често да позволяваме те, сърцата, да ни водят, Бърнс! Поздрав, хареса ми много!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...