24.01.2019 г., 23:09

Познание

1.4K 7 5

Очите които ни гледат
очите отвън
онези на другите
те са стените
И улеите 
в лабиринта – света ни
щом се оставим на чужди очи да ни водят

Вървим в коловози от ничии мисли

а Ние избрахме различно
Сърцата избрахме да виждат

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за думите!
  • С Краси. Ако успеем да развием умението си да виждаме със сърцата си и да се вслушваме в душата си, значи сме постигнали много. Благодаря за този стих, Бърнс!
  • Сърцата избрахме да виждат!...."Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.".. Антоан дьо Сент-Екзюпери Поздравления за хубавия стих!
  • Спомних си за сърцето на Данко. Много оригинален стих, Бърнс. Поздравявам те!
  • Дано по-често да позволяваме те, сърцата, да ни водят, Бърнс! Поздрав, хареса ми много!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...