thedac (Димитър Драганов)
873 1129
22 дек. 2019 г., 12:56

Позната 

  Поэзия » Другая
636 3 5

Жената, която мирише на бъчва –
ме спря и подаде ръка за стотинка.
Животът, когато съдбата ти връчва,
не пита дали за Димитър, за Гинка.
 

Ела на ръба – да извием хорото! –
да пеем до болка за дните горчиви!
Да пием, защото го няма доброто!
Но крием в душите сълзите лютиви?
 

Мълчите сега и лъжи изпълзяват!
Крещи тишината, опарена тежко...
Таите вина? На какво се надявам?!
Прощавам дори и чутовната грешка.
 

Сега ще мълча! Ще скърбя и ще пея!
„Боли да летя!“ – завеща ми жената.
Пристигна нощта, разцелува се с нея.
Тогава прозрях: тя е моя... Позната...

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??