Dec 22, 2019, 12:56 PM

Позната

  Poetry » Other
812 3 5

Жената, която мирише на бъчва –
ме спря и подаде ръка за стотинка.
Животът, когато съдбата ти връчва,
не пита дали за Димитър, за Гинка.

 

Ела на ръба – да извием хорото! –
да пеем до болка за дните горчиви!
Да пием, защото го няма доброто!
Но крием в душите сълзите лютиви?

 

Мълчите сега и лъжи изпълзяват!
Крещи тишината, опарена тежко...
Таите вина? На какво се надявам?!
Прощавам дори и чутовната грешка.

 

Сега ще мълча! Ще скърбя и ще пея!
„Боли да летя!“ – завеща ми жената.
Пристигна нощта, разцелува се с нея.
Тогава прозрях: тя е моя... Позната...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...