8 июл. 2018 г., 10:52

Позната фантазия

1K 0 0

1.Сънят ми чука на вратата,

дърпа ми клепачите надолу,

по-лека става ми душата,

сгрява се снагата като във прегръдка,

стисната сал леко от завивка.

 

2.Полетът се готви,
във мечтите ми безкрайни,
обичам тази си разходка ,

сред райската градина,

до дълбините в земните недра омайни.

 

3.Срещам времето тогава,

пътя за целите намирам,

тежестта от деня си разтоварвам,

сърцето на любимия човек  усещам,

за заран с него се надпреварвам.

 

4.Ей го на без да усетя,
вече вътре съм в съня,
срещам хората,

забравени или мечтани,
стигам целите на мечтата,

когато гушнала ме е,

на половинката ръката.

 

5. С нея заедно сме във нощта,

докато спя ме гледа,

гледам я докато спи,

заедно потъваме в свят,

на фантазия и упека,

живеем във момент неизживян,

живеем във моментът вечен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Сираков Все права защищены

Реалност и сила на фантазията и съня 05.07.2018

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...