Jul 8, 2018, 10:52 AM

Позната фантазия

1K 0 0

1.Сънят ми чука на вратата,

дърпа ми клепачите надолу,

по-лека става ми душата,

сгрява се снагата като във прегръдка,

стисната сал леко от завивка.

 

2.Полетът се готви,
във мечтите ми безкрайни,
обичам тази си разходка ,

сред райската градина,

до дълбините в земните недра омайни.

 

3.Срещам времето тогава,

пътя за целите намирам,

тежестта от деня си разтоварвам,

сърцето на любимия човек  усещам,

за заран с него се надпреварвам.

 

4.Ей го на без да усетя,
вече вътре съм в съня,
срещам хората,

забравени или мечтани,
стигам целите на мечтата,

когато гушнала ме е,

на половинката ръката.

 

5. С нея заедно сме във нощта,

докато спя ме гледа,

гледам я докато спи,

заедно потъваме в свят,

на фантазия и упека,

живеем във момент неизживян,

живеем във моментът вечен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Сираков All rights reserved.

Реалност и сила на фантазията и съня 05.07.2018

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...