8.07.2018 г., 10:52

Позната фантазия

1K 0 0

1.Сънят ми чука на вратата,

дърпа ми клепачите надолу,

по-лека става ми душата,

сгрява се снагата като във прегръдка,

стисната сал леко от завивка.

 

2.Полетът се готви,
във мечтите ми безкрайни,
обичам тази си разходка ,

сред райската градина,

до дълбините в земните недра омайни.

 

3.Срещам времето тогава,

пътя за целите намирам,

тежестта от деня си разтоварвам,

сърцето на любимия човек  усещам,

за заран с него се надпреварвам.

 

4.Ей го на без да усетя,
вече вътре съм в съня,
срещам хората,

забравени или мечтани,
стигам целите на мечтата,

когато гушнала ме е,

на половинката ръката.

 

5. С нея заедно сме във нощта,

докато спя ме гледа,

гледам я докато спи,

заедно потъваме в свят,

на фантазия и упека,

живеем във момент неизживян,

живеем във моментът вечен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Сираков Всички права запазени

Реалност и сила на фантазията и съня 05.07.2018

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...