23 мар. 2010 г., 14:34

Познатото ново 

  Поэзия
599 0 11

Днес ще започна писането отначало!

Изваждам нов лист, съвършен като дете.

Приемам безусловно - времето е спряло

и неопетнено, гладко бие моето сърце.

 

Извайвам букви в смисъл и значение,

с перо от феникс изрисувам и жарава.

Тактувам в рими новото произведение,

почти прочитам на финала: Слава!

 

Но нещо, преболяно уж, без звук напомня

за скъсаните листи в мен преди това.

Поредна счупена и пак слепена стомна

не прави черновата неуспешна – белова.

 

Захвърлям ядно настрана и този опит,

сърцето смачка се в монологична драма.

Сама не мога да създам онези строфи,

които във поезия превръщат се от двама.

© Люсил Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е, Боби! Дори и в тъжната поезия има двама участващи! Хубав ден ти желая и благодаря!
  • Здравей, Пепи! Твоите творби също ме грабват!
    Марианка, благодаря ти! Чаровниците се надушваме май
    Ангел, само мога да се радвам, че и аз съм способна да ти доставям удоволствие!
    Полина, здравей! Благодаря и на теб!
    Петя, думите ти означават наистина много за мен!
    Мило Весенце, да си ми много засмяна и щастлива днес, ОБИЧ!
  • Браво, момиче!Особено последните два куплета...браво!
  • НЕвероятен стих !
  • Удоволствие е този стих!
    Поздравления, Люси!
  • Много,много аплодисменти!Здравей,омайнице!Честита пролет отново!
  • Люсил, поздрави за стиха! Много ми хареса, особено финала, страхотен е!
  • Благодаря ви, момичета - Плами, Ивон - за мен е удоволствие!
    Веска, не може, вярно. За война и любов трябват най-малко двама
    Водолейче, благодаря за оптимизма. Ще се го пазя за черни дни!
    Борис, величаеш ме! И ме усмихваш, както винаги! Ценно ми е споделянето с теб, знаеш!
  • Можеш, можеш, с негова помощ
    Поздрав!
  • Слава тебе... Люсил! Имаш талант за двама!С него ще превърнеш в поет и най-заклетия прозаичен "актьор"!
    Финала ееее... смачкващ!!!
    Но!!! По-добре смачкан да Винчи - отколкото изгладен "Иван Петров"!
  • "...сърцето смачка се в монологична драма.

    Сама не мога да създам онези строфи,

    които във поезия превръщат се от двама"
    Харесах, Люсил! Поздрав!
Предложения
: ??:??