Познатото ново
Днес ще започна писането отначало!
Изваждам нов лист, съвършен като дете.
Приемам безусловно - времето е спряло
и неопетнено, гладко бие моето сърце.
Извайвам букви в смисъл и значение,
с перо от феникс изрисувам и жарава.
Тактувам в рими новото произведение,
почти прочитам на финала: Слава!
Но нещо, преболяно уж, без звук напомня
за скъсаните листи в мен преди това.
Поредна счупена и пак слепена стомна
не прави черновата неуспешна – белова.
Захвърлям ядно настрана и този опит,
сърцето смачка се в монологична драма.
Сама не мога да създам онези строфи,
които във поезия превръщат се от двама.
© Люсил All rights reserved.
