22 окт. 2008 г., 00:06

Познавам същината му, и зная...

739 0 10
Не ме попита никога защо тъгувам.
Защо душата ми мъгли плете?
Подслон му сторих под крилото си.
Дарих му всичкото на моето небе.
На мен приличаше, или пък аз на него.
Допълвахме се в мисли, и мечти.
Разпускахме косите си във люлките,
а от копнежите рисувахме звезди.
Когато срещахме очите си във сънища,
взривяваха се бури от въздишки,
пресечени по кръстопътища душите ни
прераждаха ни в сините си мълнии.
Той все във мен вилнееше от обич.
А аз се стапях в нежния му зов.
Кога ли се превърнахме в привички?
И сраснахме се във едно...
Сега преливаме се в бяла пролет.
И лято е, когато в мене той расте.
Когато го отглеждам в мен е есен,
и зима, щом сбогувания той преде...
Най-чудно ми отива на очите,
зелени, като влюбено небе,
със кълновете в златно окласили
задъханото в моето сърце.
Душата му с посочията северни
рисува ме във чуден листопад,
а моята с най-топлите съзвучия
съзижда му врата пред моя праг.

Познавам същината му, и зная...
Той, вятърът, е моят свят, но не и враг.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Душата му с посочията северни
    рисува ме във чуден листопад,
    а моята с най-топлите съзвучия
    съзижда му врата пред моя праг.
    Прекрасно си го казала, Женичка!
    Прегръщам те миличка!
  • Прекрасно е!Много ми хареса!Много!
  • Той все във мен вилнееше от обич.
    А аз се стапях в нежният му зов.

    Това е любов...
  • Много е хубаво!
  • Хубаво, ама тоя палавник да не ти грабне шалчето че кой знае къде ще го отнесе!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...