Oct 22, 2008, 12:06 AM
Познавам същината му, и зная...
Не ме попита никога защо тъгувам.
Защо душата ми мъгли плете?
Подслон му сторих под крилото си.
Дарих му всичкото на моето небе.
На мен приличаше, или пък аз на него.
Допълвахме се в мисли, и мечти.
Разпускахме косите си във люлките,
а от копнежите рисувахме звезди.
Когато срещахме очите си във сънища,
взривяваха се бури от въздишки,
пресечени по кръстопътища душите ни
прераждаха ни в сините си мълнии.
Той все във мен вилнееше от обич.
А аз се стапях в нежния му зов.
Кога ли се превърнахме в привички?
И сраснахме се във едно...
Сега преливаме се в бяла пролет.
И лято е, когато в мене той расте.
Когато го отглеждам в мен е есен,
и зима, щом сбогувания той преде...
Най-чудно ми отива на очите,
зелени, като влюбено небе,
със кълновете в златно окласили
задъханото в моето сърце.
Душата му с посочията северни
рисува ме във чуден листопад,
а моята с най-топлите съзвучия
съзижда му врата пред моя праг.
Познавам същината му, и зная...
Той, вятърът, е моят свят, но не и враг.
Защо душата ми мъгли плете?
Подслон му сторих под крилото си.
Дарих му всичкото на моето небе.
На мен приличаше, или пък аз на него.
Допълвахме се в мисли, и мечти.
Разпускахме косите си във люлките,
а от копнежите рисувахме звезди.
Когато срещахме очите си във сънища,
взривяваха се бури от въздишки,
пресечени по кръстопътища душите ни
прераждаха ни в сините си мълнии.
Той все във мен вилнееше от обич.
А аз се стапях в нежния му зов.
Кога ли се превърнахме в привички?
И сраснахме се във едно...
Сега преливаме се в бяла пролет.
И лято е, когато в мене той расте.
Когато го отглеждам в мен е есен,
и зима, щом сбогувания той преде...
Най-чудно ми отива на очите,
зелени, като влюбено небе,
със кълновете в златно окласили
задъханото в моето сърце.
Душата му с посочията северни
рисува ме във чуден листопад,
а моята с най-топлите съзвучия
съзижда му врата пред моя праг.
Познавам същината му, и зная...
Той, вятърът, е моят свят, но не и враг.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Прекрасно е!Много ми хареса!Много!
-
Той все във мен вилнееше от обич.
А аз се стапях в нежният му зов.
Това е любов...
-
Много е хубаво!
-
Хубаво, ама тоя палавник да не ти грабне шалчето че кой знае къде ще го отнесе!
-
приказна жена и поетеса си ти...мила Джейни...с обич.
-
Благодаря ви!
Това е любов...аз и вятърът в едно -
Когато се преливаме е бяла пролет.
И лято е, когато в мене той расте.
Когато го отглеждам в мен е златна есен,
и зима е щом в мен сбогувания той преде...
Красота! -
Вълшебство и много красота открих в този стих! Поздрави, Джейни!
-
Когато се преливаме е бяла пролет.
И лято е, когато в мене той расте.
Когато го отглеждам в мен е златна есен,
и зима е щом в мен сбогувания той преде...
Най-чудно ми отива на очите,
зелени, като пролетно небе.
Джейни, стапя ме от удоволствие твоята картинност!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
рисува ме във чуден листопад,
а моята с най-топлите съзвучия
съзижда му врата пред моя праг.
Прекрасно си го казала, Женичка!
Прегръщам те миличка!